За инсталацията:

Инсталирането на Windows XP представлява нещо като хардуерен тест на компютърната система. Ако премине успешно, това означава, че компонентите в кутията са съвместими помежду си.

Варианти:

Възможностите са: да се избере upgrade на настоящата система, ново инсталиране или преинсталиране. Вариантът upgrade не е препоръчителен. До известна степен същото се отнася и за преинсталирането, защото, въпреки че неизправностите в системата се отстраняват, твърдият диск остава пълен с излишни файлове и информация в регистрите на XP.

Инсталиране на XP чрез локалната мрежа:

Ново инсталиране или upgrade може да се направи от твърдия диск чрез локалната мрежа (ако такава съществува), но за целта трябва да се използва стартираща дискета под DOS – методът не е препоръчителен за начинаещи потребители. Основната разлика между този метод и обичайния е, че стартирайки под DOS, стартираме winnt.exe, а не setup.exe. Winnt.exe се намира в директория I386 на инсталацията. Такова инсталиране се извършва само при специфични ситуации.

Service Pack 1. Service Pack 2 (важни кръпки към системата, гарантиращи сигурността й):

Най-лесният вариант за инсталиране е да се използва стандартното “Windows XP bootable CD”, задължително с интегриран SP1 или SP2 в него. Ако дискът не съдържа поне единия от тези компоненти, те могат да бъдат изтеглени от Internet и инсталирани допълнително. Service Pack представлява критична поправка на оригиналното XP и предпазва системата от пробиваемост.

Предварителна подготовка за инсталацията:

Ако приемем, че инсталационният диск е поставен в CD-ROM, при включване на компютъра, още докато е в BIOS – трябва да се зададе настройка системата да стартира от CD-ROM. Това става с натискане на бутон F4, докато системата е все още в BIOS. В този случай програмата setup.exe се стартира автоматично, а инсталаторът ни прехвърля в син графичен режим. Ако се прави преинсталиране, трябва да се има предвид, че цялата информация, съдържаща се в основния дял на компютъра primary ще бъде форматирана (унищожена). Primary е дял от компютъра, на който е инсталирана предишната операционна система. Освен важната информация от този дял, добре е да бъде съхранена предварително и организацията на Favorites, настройките на Internet-връзката (IP address, Netmask, Gateway, Host name, VPN). Добре е също така да се направи списък с всички съществуващи инсталации, за да започнем веднага да ги инсталираме след инсталирането на системата, вместо да ги търсим едва когато ни потрябват.

Стартиране на setup.exe:

Setup.exe прехвърля инсталацията в син текстови режим. Добре е да се наблюдава най-долният ред, където на бях фон се появяват текущо извършваните операции. Първата от тях е инспектиране на хардуера. Появява се възможност да бъдат инсталирани допълнителни драйвери за контролера, ако той е SCSI, RAID или SerialATA RAID. Следва бутон F6, след което инсталаторът пита откъде да инсталира драйверите. Ако ги има на диска – натискаме S + Enter. Може да се използва и опцията за автоматично възстановяване на системата (Automatic System Recovery), която се стартира с бутон F2, но принципно тази операция е безполезна. Изчаква се зареждането на системните файлове и драйвери за основния хардуер. Понякога се случва при “Setup is starting Windows” системата да увисне, което означава, че компютърът има сериозен хардуерен проблем. Инсталаторът се опитва да направи връзка с цялата компютърна периферия, която е нужна  за да продължи инсталацията и ако намери такъв, той спира. Отказ от инсталирането в този случай става с бутон F3.

Repair:

Най-лесният начин да се поправи неработещо XP е да се използва функцията Repair, която се избира с бутон R. Необходимо е само да се избере инсталацията, която да бъде възстановена от инсталатора (може да се избере и повече от една). В този случай преинсталирането завършва със съобщение, че инсталираните наново приложения са готови за нормална работа.

Enter:

За да се инсталира XP на чисто, се използва бутон Enter. Показва се екран с End-User License Agreement като за потвърждение се натиска бутон F8. Ако имате предишна инсталация на XP – излиза екран, от който трябва да се избере за нова инсталация бутон Esc, за Repair бутон R. Следва най-важната част от инсталацията – разделянето на твърдия диск на дялове. Ако дискът е вече разделен се избира в кой дял да бъде инсталирано XP. Трябва да се има предвид, че този дял ще бъде форматиран напълно и съществуващата информация ще бъде изгубена. Този дял се счита за основен и е редно в него да се поставят инсталациите. Ако е имало проблем с него, той може да бъде изтрит и създаден отново.
 

Особености при инсталиране на XP върху нов, неформатиран твърд диск:

Избира се файлова система, чрез която да бъде разделен твърдия диск (FAT32 или NTFS), на практика може и двете. За по-голям дял от твърдия диск (80Gb или повече) е добре да се избере NTFS, защото, ако изберете големина от 32 или повече Gb за някой от дяловете, то този дял може да бъде форматиран само чрез NTFS-файлова система. NTFS има повече възможности и предлага по-високо ниво на сигурност на данните. FAT32 и NTFS използват различни методи за адресиране и съхраняване на информация за файловете. При NTFS се използва Master File Table, която е далеч по ефективна технология. Това е "база", в която се складира информация за всеки файл и директория на компютъра. При форматиране в NTFS, MFT се създава в началото на дяла, където достъпът е най-бърз. Освен това, ако даден файл или папка са достатъчно малки, те се складират директно в MFT. Така достъпът до тях е изключително бърз, защото операционната система "прочита" MFT винаги, когато търси файловете. Тъй като NTFS складира информация за файлове и папки далеч по-ефективно, няма проблем при работа с папки, съдържащи голям брой файлове (например колекции от картинки), съответно, това би било сериозно предизвикателство за FAT32. Търсенето на файл също е много по-бързо под NTFS, защото тя ползва B+ tree структура (съответно FAT32 трябва да претърси цялата директория, за да намери съответния файл).

Сигурност на данните:

Primary-дяла е уязвим от страна на външни посегателства. В него се поставят инсталациите, а личните данни е добре да са в другите дялове. По този начин личната информация няма да бъде изгубена (напр. от проблем с нова инсталация, компютърен вирус и т.н.), а ще остане в другите дялове.

Създаване на нов дял върху нов твърд диск:

За създаване на нов дял се натиска бутон C, след което се избира големината в Mb, следва бутон Enter. 1Gb е равен на 1024Mb, следователно 15Gb са равни на 15360Mb. Операцията се повтаря, докато диска бъде разделен на толкова части, колкото е необходимо. Трябва да се има предвид, че 6–7% от капацитета на твърдия диск реално не могат да бъдат употребени (за диск от 40Gb, това са около 2,5Gb; съответно за диск от 80Gb – показателят е 6,4Gb). Ако нещо се обърка при създаването на дяловете, те могат да бъдат изтрити с бутони D + Enter + L (за потвърждение). Когато разделянето приключи, избира се кой дял да бъде основен и отново бутон Enter. Инсталаторът пита с коя файлова система да го форматира. Избира се FAT32 или NTFS, след което избираме нормален тип инсталация. Тъй като процесът на инсталиране при всички случаи отнема много време, може да бъде избран quick format, но не е препоръчително. Когато приключи форматирането на дяла, инсталаторът автоматично започва да копира файловете върху него, след което системата рестартира автоматично. Добре е инсталационният диск да бъде изваден навреме, тъй като понякога е възможно инсталацията да се стартира отново. Дискът се поставя едва когато инсталаторът премине в графичен режим. Инсталацията е разделена на няколко етапа, между които има рестартиране на системата за около една-две минути, това е нормално.

Настройки при инсталация:

Както и в предишните версии на Windows, така и сега в средата на екрана автоматично се изобразяват предимствата и новостите, вляво не екрана – действията на инсталатора, както и приблизителното време до края на инсталацията. Въпреки, че на повечето компютри показва около 40 минути, реално процесът отнема около половин час. Колкото по-големи са хардуерните възможности на компютъра, толкова по-малко време отнема инсталацията.

Няколко минути след стартирането на процеса, инсталаторът показва прозорец “Regional and Language Options”, който трябва да се конфигурира. Това може да стана и най-накрая, но е по-добре сега. В Customize в Standard and Formats и Location се избира съответно Bulgarian и Bulgaria; в Languages може да се добави български език за клавиатурата, но само за БДС. Ако искаме да добавим Bulgarian Phonetic, това може да се направи чак след края на инсталацията, чрез инсталиране на съответна програма. В Advanced в полето Language for non-Unicode programs също се избира Bulgarian. В основния прозорец натискаме Apply и Next, въвеждаме името на компютъра и организацията по желание. След това въвеждаме регистрационния код на програмата в Product Key, състоящ се от 25 символа и натискаме бутон Next. Въвеждаме име на компютъра (може да е същото като предишното), което ще се вижда в локалната мрежа при евентуално свързване с Интернет или с друг компютър в мрежа. Сега може да се въведе и парола – добре е, ако компютърът ще се ползва от много хора. Ако си направите акаунт на Администратор, вие ограничавате изтриването на файлове или инсталиране (деинсталиране) на програми на компютъра ви. Това ще могат да правят само хората, които знаят паролата на администраторския ви акаунт. Бутон Next, след което се настройва датата и часът и часовата зона в прозореца Date and Time Settings, след което натискаме бутон OK. Изчаква се малко, докато инсталаторът попита за мрежовите настройки. Ако не ги знаете или не желаете да ги въвеждате сега, изберете настройка Typical, а ако ще ги въвеждате – изберете Custom и Next. Инсталаторът пита дали искате да се включите в мрежова група. Ако потвърдите, ще имате достъп до други компютри от локалната ви мрежа, чиито потребители са избрали същите настройки на системата си. Може и да пропуснете тези настройки или да ги направите след инсталацията. Дори да объркате нещо, по-късно ще можете да го поправите.