Дъщеря на полякиня и руски евреин. Баща й е виден адвокат за времето си. Най-голямо влияние върху развитието й има богатата й баба Клементина, с която обикалят цяла Италия. Именно там Тамара се запалва по италианската живопис. След смъртта на баба й (1912 г.) и развода на родителите си, Тамара се премества в Санкт Петербург в къщата на леля си Стефа. Когато майка й се омъжва повторно, Тамара започва да се грижи сама за себе си. 1913 г., по време на едно посещение в операта, Тамара среща красив мъж, за когото решава да се омъжи. По това време тя е на 15 години. 1916 г. Тамара се омъжва за Тадеуш Лемпицки.

1917 г., по време на Руската революция, Тадеуш е арестуван и задържан от Болшевиките. Няколко седмици по-късно, с помощта на шведския консул, Тамара издейства освобождаването му от затвора. Скоро след това, двамата заминават за Копенхаген, след това до Лондон и най-накрая до Париж, където се намира семейството на Тамара, междувременно избягало от Русия, заедно с хиляди руски бежанци.

В Париж, семейство Лемпицки преживяват известно време като продават семейните си бижута. Тадеуш не успява да си намери подходяща за начина им на живот работа, когато на бял свят се появява и дъщеря им – Кизет Де Лемпицка.

 Начина на работа на Тамара, светския живот, бисексуалните й връзки са изключително скандални за времето си и тя бързо добива широка популярност. Уморен от ритъма им на живот, Тадеуш се разделя с нея (1927 г.) и скоро след това се развеждат (1928 г.).

Тамара не обръща достатъчно внимание на Кизет, за нея се грижи предимно баба й Малвина. Когато Тамара им съобщава, че няма да ги посрещне при пристигането им от Америка за Коледа (1929 г.), малката Кизет изгаря цялата колекция на майка си, състояща се от дизайнерски шапки. При това една по една. Вероятно тук отношенията им приключват завинаги.

Кизет е пренебрегвана, но и увековечена. Голямо част от картините на Тамара са именно портрети на Кизет, понякога художничката рисува женски образи, уж случайно притежаващи чертите на дъщеря й.

1929 г., Тамара губи голяма част от авоарите си, поради фалита на банките (Кризата от 1929 г.). Социалното й положение се възстановява морално и материално 1933 г., когато сключва брак с любовника си Барон Кюфнер, чиято съпруга умира година преди това.

Заминават за Щатите. Изключително практична и интелигентна личност, Тамара убеждава съпруга си да продаде имотите, намиращи се в Източна Европа и да вложи парите си в швейцарска банка. Тамара усеща призрака на Втората Световна война много по-рано от повечето си съвременници.

През 1941 г., в Ню Йорк Тамара реализира изложба, посветена на религиозни теми и “обикновените хора” (както се изразява тя). Изложбата е равносилна на провал. Оттук нататък, в кариерата й започва спад. Никога повече тя не се изявява като професионален художник.

Животът й, както и творбите й са част от един свят на луксозни хотели, скъпи коли, бисексуални връзки, приятелства на високо ниво (Грета Гарбо), блясък. Обект на картините й са приятели, приятелки, любовници, както и дъщеря й (с която са в обтегнати отношения до края на живота си). Отчасти блясъкът прикрива депресии, злоупотреба с кокаин, трудни взаимоотношения със семейството, а през последните години – самотата.